http://ti6ina.hit.bg/koleda-1.swf
БЪДНИ ВЕЧЕР 24 декември
На Бъдни вечер важна роля играят бъднякът, трапезата, каденето и обредните хлябове. Бъднякът е специално избрано тригодишно право дърво. В гората го отсичал момък, носел го вкъщи и го палели в огъня. Според народното суеверие бъднякът поддържа през цялата година огъня в огнището.
Трапезата на Бъдни вечер трябва да бъде изобилна, а храните на нея - нечетен брой и постни. По традиция се приготвя варено жито, варен фасул, сарми с ориз или булгур, ошав. Слага се също така чесън, орехи, мед, кромид лук, запазени от лятото пресни плодове, вино, ракия - всичко, което е произведено през годината в суров или обработен вид. На трапезата се поставя също така сурово жито и колак. Вечерята на Бъдни вечер започва рано, за да узреят рано житата. По време на яденето хората не трябва да стават, за да лежат квачките върху яйцата и да измътят пиленца. Само стопанинът има право да става, но трябва да върви приведен, за да се превиват житата от зърно. Остатъкът от хляба се слага на полицата, за да израстнат високо житата през лятото. След вечеря децата се търкалят върху сламата на една страна, за да се превият така и житните стъбла. От трапезата на Бъдни вечер се запазват орехите, суровото жито и недогорялата свещ за следващите кадени вечери. Самата трапеза според вида на храните има поминален характер. При сядането около нея някъде се оставя празно място - за мъртвите /починал близък или роднина/. През нощта сфрата не се прибира, защото хората вярват, че починалият ще дойде на вечеря. Около трапезата на Бъдни вечер се гадае.
Посреднощ на Бъдни вечер тръгват коледарчетата. Те ходят по къщите на роднини, съседи и цялото село. Те са момчета от осем до дванадесет годишна възраст. Това ходене се нарича "коледуване". Всяко коледарче носи дрянова пръчка. Коледарчетата са предвестници на коледарниците. Не се чуват онези песни, които се пеят по Коледа, пеят се само кратки песни и припевки. За коледарчетата домакинята е приготвила рано сутринта колачета, които им дава заедно със сушени круши, сливи, орехи, ябълки, грозде.
Предлагам ви да си направите погача със сребърна пара за Бъдни вечер. На този член от семеяството, на когото се падне паричката, през цялата година ще му върви и ще бъде здрав и щастлив.
ПОГАЧА:
Необходимите продукти :
Приготовление: В два пъти пресятото брашно направете "кладенче", в което сложете маята за хляб, размита с малко вода и захарта. Сложете и солта и замесете тесто. В средата на погачата сложете попарена с вряла вода сребърна пара. Печете погачата в намаслена тава, докато отгоре леко се зачерви. След това я намажете с подсладена вода и я допечете още десетина минути.
Двадесет и пети декември Рождество Христово, Коледа
Първите, които поздравили Исус с идването Му на този свят, били овчари, пасящи наблизо стадото си. Радостната новина им съобщил ангел с думите "Не се страхувайте, защото ето, благовестявам ви голяма радост, която ще бъде за всички хора. Защото днес ви се роди в Давидовия град Спасител, който е Христос, Господ. И това ще ви бъде знакът: ще намерите младенец, повит и лежащ в ясли" (Евангелие от Лука 2:10-12).
След тях дошли мъдреци от изток, водени от предсказания и пътеводната витлеемска звезда. Първоначално те потърсили новороденото в двореца на цар Ирод в Ерусалим, но свещениците ги упътили към Витлеем. Там мъдреците се поклонили на Божия син и го дарили с царски дарове: злато, ливан и смирна
В българския народен календар Коледа се нарича още Божик, Божич, Голяма Коледа. Празничната атмосфера от Бъдни вечер се преливала в нощната коледа. Коледарите обикаляли домовете и благославяли техните стопани. Те пеели обредни песни. Една от най-стародавните, запазила се до днес, има характер на диалог.
Коледарският хор запява:
Стани нине господине, господине - болярине. Заспал ли си- събуди се! Пиян ли си, отрезви се! Отвори ни чемшир-порти, чемшир-порти, стари врати, че ти идем добри гости, добри гости - коледаре и ти носим добри вести: Бог се кани да ти дойде. Мож ли Бога да посрещнеш, да посрещнеш и нагостиш и въз Бога сбор ангеле?
Стопанинът отговаря:
Мога, мога, добре дошли, добре дошъл, нека дойде! Да ми седне на трапеза, а при него - сбор ангеле с добри госте-коледаре.
След песента водачът на групата в речитатив благославя къщата и добитъка, а стопаните го даряват с боб, сланина, месо, коледарски краваи и дребни пари. Сутринта всички празнично облечени ходели на църква, след което на селския мегдан се извивало хоро, играно от малки и големи.
На този ден семействата взаимно си гостуват. И ако празничната софра на Бъдни вечер е предимно от постни ястия, на Коледа трапезата е месна и не се вдига през целия ден. Приготвят се обредна прясна пита, баница с месо или сирене, печен черен дроб, пъстърма, зеле с кървавица, свинско с праз, печена кокошка, свинско изпържено на хапки.
Коледа се празнува три дни. На първия всички Христовци и Христини честват именния си ден, а на третия, който е в чест на Свети първомъченик архидякон Стефан, празнуват и тези, които носят неговото име. Според народното вярване, от 25 декември до 7 януари се изнизват дванадесет дни, наричани "мръсни", "погани", "караконджовски". През това време вилнеят различни нечисти сили и навън не се излизало, докато не пропеят първи петли. Жените не перели, не тъчали, не предели. Народът ги нарича още "некръстени" дни, тъй като след раждането на Христос до 7 януари, когато Йоан Предтеча го кръщава, той все още не е посветен. През "мръсните" дни в някои български региони са се устройвали карнавални шествия като продължение на коледарския обряд.
Балада за ученика
Жив е той, жив е! Там на дъската,потънал в сълзи и пот се тръшка,ученик без знания в главата,ученик дълбоко и тежко пъшка!
На една страна зеленее дъска, на друга белее тебешир, поредна година, страни бледнеят, глава се пръска, уста не знае кого по напред да проклина
Стои ученикът, а до него,даскалът конско сърдито чете,съученици дремят, облегнати леко,а потта още по силно тече.
Първи срок е сега... Зубрете ученици,за тез пусти контролни. Бесней и ти, учителю,над тез бедни душици!Ще да загине и този ученик. Но млъкни, мъчителю!
Тоз, който тръгне да става образован будител,той се побърква! Него съсипватучебник и бележник, даскал и родители министри за него матури измислят!
Недялко ЙордановПреди милион годинитам, във каменния вексъществувал първобитнопървобитният човек.Всяка сутрин той отивалза прехраната на лов.Знаел само да убивазарад кокала суров.Чакала го в пещератапървобитната жена.Той стоварвал й в кракатаумъртвената храна.Озверели и зъбатиръфали трупа със стръви по бузите косматистичала се топла кръв.Но веднъж от небесатакацнал кораб бял и леки пристигнал в пещератаизвънземният човек.И жената го приела,а мъжът й бил на лови започнала несмела,неочаквана любов.Той със извънземни ласкигрубата жена покрили светът в различни краскипагубно се оцветил.Сливали се в безметежностустни, длани и гърди.Той научил я на нежност,на небе и на звезди.Да я вземе той поискалв извънземната страна,ала не поела рискапървобитната жена.И със първобитна силав тази ненадейна нощтя в сърцето му забилатрижди каменния нож.И защото огладнялапървобитната жена,мъртвата любов изялаи не чувствала вина.А когато се завърналнейният мъжкар от лов,тя ръмжейки го прегърнала,заразена от любов.И със яростна прилежностс устни, длани и гърдиго научила на нежност,на небе и на звезди.Тъй омесен е човекацял от слънце и от кал.Казват, че от памтивекаБог така ни е създал.Трепем се от колко времевсе за кокала суровбез онази извънземнастара нежност и любов.Озлобели, огладнелище я умъртвим съвсеми тогава, озверели,може да я изядем.
ФинлиРобърт БърнсКой чука в този късен час-Аз чукам. - каза ФинлиВърви си, всички спят у нас-Не всички - каза ФинлиНе зная как си се решил-Реших се - каза ФинлиТи май си нещо наумил-Май нещо - каза ФинлиПри тебе да излезна вън-Ела де - каза ФинлиНощта ще минеме без сън-Ще минем - каза ФинлиПри мен да дойдеш току виж-Да дойда! - каза Финли.До утре ти ще престоиш-До утре. - каза ФинлиЩе ти отворя, ала чуй-Отваряй - каза ФинлиНи дума някому за туй-Ни дума - каза Финли
Mисис Съдба... Румяна Йорданова Симова Извинете ме, мисис Съдба.Много рядко към Вас се обръщам.Днес, обаче, пристигам с молба,стъпвам тихо и леко - на пръсти.И от страх да не Ви огорчас неуместна шега или дума,аз неловко в момента мълча...И си мисля - дали е разумнода Ви моля точно сегаза неща, за които не бива...Дъх поемам да се престраша,а препуска във вените дивомойта кръв. Може би ще сгреша,може би ще звучи некрасиво,но Ви моля днес, мисис Съдба,разрешете да бъда щастлива,искам глътчица жива вода -за да ръся по утрото сиво,за да светне отново деняти развявайки огнена гриваслънчев кон да поеме на път...Всъщност искам, Съдба, да съм жива...
НА НЕЯ
Да, влез! Но остави косата!Там до вратата, в ъгъла я остави.Ще те посрещна, както се полагана късен пътник в нашите земи.Ела, седни, така, да се почерпим.Ще ти налея чаша с вино от мускат.Преди да тръгнем, нека си побъбрим,сестра бъди ми, аз да съм твой брат.Да споделя със някой близък искахкакво тежи на моята душа,а тебе чувствам толкоз много близка,със теб във вино мъката ще утеша.Нали душата ми, за теб имане,ще носиш чак до долната земя,та нека два пъти по-лека стане,щом с тебе болката си споделя.Сега ме слушай, няма да разказвам дълго.Живях с любов и търсех любовта.Живот изпълнен със мечти и болка,а исках само малко топлинка.А исках някой, вечер у дома ми,след тежък ден във този бурен векда ме прегърне с думата "Любими",ех, колко ли му трябва на човек.Какво ме питаш? Да, да, случваше се често,но истинско било ли е, кажи,щом можеше таз дума после леснос обидни, тежки думи да я замени?Знам, ти ще ме прегърнеш откровено,със истинско желание и страст.Тя топлината идва не по Келвин,ни Фаренхайт, а с честност между нас.Ела, вземи ме в прегръдката си кална!Ще бъда само твой и верен и след гроб.Ще бъдеш моя ти, ала защо си жална?Нима и теб те плаши моята любов?Хей! Къде? Забрави си косата!
